Затворена врата
Спрях пред вратата плътно затворена,
дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и да я отворя.
Бях колеблива, обзета от страх!
Чувах гласа ти, беше безгрижен,
нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито...
мислех, че тъжен и сам си сега.
Как да избягам от нашето минало?
Как да забравя, когато боли?
Мислите, чувствата как да отмина, ...