8 мар. 2007 г., 16:08

Затворена във малка стая 

  Поэзия
5.0 (2)
737 0 1
Навън дъждът вали, не спира.
Затворена съм в малка стая.При мен цари злокобна тишина.
Аз мисля... где си ти сега.Нима дъждът е пречка?Нима той може да ни спре?Щом ние с тебе се желаем,
едва ли нещо ще ни раздели.Навън дъждът вали, не спира.Аз в малка стая съм, самаи само телефонен звън отеква,разбива мойта самота.Навън дъждът вали, не спира,при мен цари злокобна тишина,аз пак съм сама,сама сред капките дъждовни -безбройни отлетели мигове...от нашата любов.1981

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Все права защищены

Предложения
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »