Затворница

19 окт. 2017 г., 11:51

Поэзия » Любовная

579 0 2

Заключена в подземията на сърцето ти,

промъквам се в тайните ти сънища

и крещя, че няма да ме имаш:

„Ти няма да ме имаш! Чуваш ли?”.

Това е моето възмездие

срещу океана в очите ти,

задето ме превърна в слугиня,

а сърцето ти е господар капризен.

После бия по решетките

и сама не зная –

дали защото искам да избягам

или от яд, че допуснах да ме хванеш.

„Ти няма да ме имаш, чуваш ли?,

защото аз не мога да те имам

и нека да изгния

в катакомбите на душата ти,

но ти няма... Няма да ме имаш!”

Разбивам юмруци в гърдите ти,

и докато се боря, питам се,

пазачо мой, нима не забеляза,

че катинарът всъщност е ръждясал...

Madeleine (Мадлен Аспарухова)

2017-10-21T11:15:51+03:00

Благодаря 😊 Разбира се, че не се обиждам.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-10-19T12:20:52+03:00

Ама че дилема! Искаш ли, или не искаш този човек! Ще трябва да решиш, а не е лесно! Героинята хем я сърби, хем я боли. Шегувам се с последното. Не се обиждай. Стихото е хубаво.