Въглен (Графит Диамант)
12 16
29 июн. 2008 г., 14:42

Затворници на свойта окръжна следа 

  Поэзия
665 0 4

така е - казват го уличните лампи

забързан е животът прашен и сляп

глътките въздух все по-нагли

а мечтите ни за тях късче са хляб

.

гълтат и дъвчат на асфалта плюят

а целофанирани бяха устните

не можаха целувка топла да излюпят

да докоснат нощем струните

.

пари перверзии и мокър плейбой

лепне по ръцете ти и хладно по очите

предъвкваш се и плюеш в коша

онази пустота запълнила гърдите

.

не ща да се отхрача още нероден

да се пръсна в прах преди да скоча

светофарно червен да съм на полуден

и мантинелата за цвете да прескоча

.

зад нея смърт се тихо прокрадва

тичат кучета захапали парчета лица

от устните капе слюнка и жажда

затворници на свойта окръжна следа

© Графит Диамант Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, за отделеното време и споделеното виждане!
  • животът е така...във всеки случай, човек е създаден от материя и дъх, от съмнения и вяра, така че - да, така е, Въглен!
  • Невероятна поема!!!Изпълнена с много истина!!!
  • гневен стих.но това-"и мантинелата за цвете да прескоча "
    направи го непременно!
    Приеми усмивка!
Предложения
: ??:??