Затворих се в своя свят на мечтания,
ключа отдавна захвърлих далече!
Не ща да го виждам! А искам да вярвам,
че никога няма да ми е нужен вече!
Уютно се чувствам в душата ранена,
като сълзица стоя на ръба на тъгата...
За мене е пристан, и скръб споделена!
Ах, как не искам да премина оттатък...
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены