valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
30 июл. 2015 г., 23:15

Затъваме 

  Поэзия
352 0 2

Най-близо сме до слънцето,

най-близо до леда.

Достигнали сме дъното

и газим нищета.

Мълчим, но критикуваме

когато сме сами.

Свободно се страхуваме

щом спре да ни боли.

Промени все жадуваме,

но друг да ги направи.

Онез закони Крумови

отдавна са забравени.

Цепим бъднините

с мечти и със надежди.

Вечно сме сърдити,

за помощ се оглеждаме.

Потъваме, потъваме

и чакаме добро.

Чакането струва ли,

бездейно ли е то?

Ръцете атрофират,

краката ни болят,

старците - умират,

партии - крадат...

Ужасна бъркотия,

а слънцето гори.

Затъваме в помия

и в собственни сълзи.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Достигнали сме дъното
    и газим нищета.
    Мълчим, но критикуваме,
    когата сме сами."
    Поздравявам те за гражданската ти позиция! Много хора вече писаха на тази тема,включително и аз. Трябва нещо друго. Някой трябва по-силно да тръби и организира. Така мисля аз.Иначе всичко е глас в пустиня.
    Помисли по този въпрос! Поздрав и хладна вечер!
  • Промени все жадуваме,
    но друг да ги направи.

    Всичко започва от нас! Бъди красив свят и светът ти ще бъде красив
Предложения
: ??:??