oksimoron (Христов)
25 2927
20 нояб. 2013 г., 20:28

Завесата 

  Поэзия » Пародии
1615 0 25

 

Животът ми - една дълга пиеса.

С правите улици. И кривото рамо,

от много поклони пред стара завеса.

Аз чувах как ми ръкопляскат само.

 

С любов насищах  пейките бездомни.

Но за кратко. Да има и за последното такси.

И бях щастлив. И вярвах, ако смогна,

че и без завеси моят дом ще е красив.

 

Не щеш ли, хрумна ми идея.

Занесох вкъщи старата принцеса.

Тук няма да ми пречи да живея,

а в театъра... ще карат без завеса.

 

Ще я спусна и слънцето ще мине

с динено фенерче някъде по хълма.

Тази нощ ще е пиеса синя.

Там, където аз съм, вече ще се съмва.

 

 

© Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мноооого добро!Поздравления!
  • Красиво преодоляна тъга, без самозалъгване и илюзии... Харесах!
  • На хубаво място си ...
  • Валя, Ради, Алина, Светла - благодаря и на вас, момичета!
  • Все така сериозен и замислящ......
    Поздрав, Чо!
  • Завеса-принцеса, която върши чудеса...
    Щастливо разсъмване, Чо!
  • Отдавна не бях влизала в сайта и съм пропуснала последните ти две стихотворения.И мога да кажа,че те откривам леко дистанциран,уморен и с очи обърнати навътре към себе си.Харесах,почувствувах!
  • Санвали, Ели, Иван, Елена - благодаря, че надникнахте и прочетохте!
  • Много хубав стих!
    И въпреки тъжната усмивка... и всичкото "ясно" в стиха, у мен остана усещането за недоизказаност... загадка... предчувствие...
    Аплодисменти!!!
  • Много ми беше интересно! Поздравления!
  • Поздрав Чо! Хубаво послание!
  • И за последните, любимите ми:
  • Хубаво... Поздрав!...
  • Пословичната твоя иносказателност! Учудва ме избора на подкатегория, но ще си замълча по въпроса... Иначе знаеш какво мисля!
  • Харесах си диненото фенерче и синята пиеса.
    Краят е много симпатичен
  • Харесвам всичките ти стихове, но този последен ред остана в мен и твори своя собствена картина.
  • Понякога неизвестността на бъдещето, ни кара да обърнем сърце към миналото! Силен стих! Докосва! Поздрав!
  • Проникновен анализ, Мина! Благодаря ти!
  • Това което е кътала душата ти толкова години,макар че си използвал завесата,за да прекриеш болката й,много ясно личи в посланието ти!С диненото фенерче на слънцето,сякаш осветяваш мрачните ъгли в живота си и естествено новото начало,която всяка възраст изживява!Поздрав за прекрасния стих!
  • Да, Ани, напипала си сърцевината! Радвам се, че те е докоснало, въпреки леката енигматичност на посланието! Благодаря ти!
  • Усмивка, Чо!
  • Исках да кажа, че си извлякла сериозният елемент. Което си е комплимент за мен!
  • Ами пародийка, ама аз не можах нещо да се усмихна...Извини ме ако не съм разбрала посланието
  • И в пародийката си намерила нещо сериозно! Благодаря ти, М!
  • Представих си завесата-принцеса и ти щастлив до нея.Много ме развълнува стихът ти, намерих нещо от себе си...Прииска ми да съм завеса в нечий топъл дом...
Предложения
: ??:??