9 дек. 2022 г., 06:51

Завещана памет 

  Поэзия » Философская
1122 7 16
Възмездието понякога закъснява,
като мечта преди сетен дъх;
в подножието на бездна към връх-
възмездието стъпките ни отброява.
И може в миг небето да се стовари
нечакано, с божествен гняв!
Дали си крив или пък прав
губи смисъл.Времето е господарят!
Тогава всяка забравена нелепост,
гордост или сценичен срам:
рушат илюзиите.И си сам
защитник на последната си крепост. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Все права защищены

Предложения
: ??:??