Завещание
Знам, не ще ме подмине смъртта,
от родилния дом тя ме следва.
И написах сега тез неща
да се знае, да има подрéдба.
На съпругата моя любима
завещавам саксия с цветя.
Не натрупах богатство, имоти
и останах с наивна душа.
На синъ ми единствен,любим
днес оставям ромáн недописан.
Край щастлив за герой не открил,
със съдба безнадеждна орисан.
На Света, с който вечно съм в спор.
(Да прощава не е толкоз лош.)
Завещавам куплет в "си минор",
който писах на крак в тъмна нощ.
Пловдив
24.07.2018г.
© Хари Спасов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Не искам да съм в света,Хари,какво би завещал на приятелите?
Аз бих казала:"На приятелите мили
що докосвах със перце-
всеки стих им завещавам
и вплетено във тях сърце!!! -
Благодаря на всички,които са го прочели и ще го прочетат!Приятна и молитвена неделя!Ще се моля за всички!
-
Знаеш къде да пишеш единици!Браво!В сърцето,нали!?
-
Благодаря,Люси!Благодаря!
-
Вълнуващи откровения и мисли, Хари. Всяка нежна душа остава повече след себе си от богатствата на " преуспелите"
-
Сърдечно ти благодаря,Лили!За коментара и голямото ти,добро сърце!Благодаря!
-
Хари, много ме развълнува...до сълзи...! Това е най - голямото ни богатство, така е...чувствата и любовта, които остават в нас след смъртта, чувствата и любовта, които сме оставили в сърцата на любимите и на света...не притежаваме живота, нито хората...но притежаваме чувствата в тях и избора да ги изживяваме...безкрайността и безсмъртието е противоестествена за нас, срещаме се с тях истински в сърцата си..., затова и сме смъртни, само така можем да направим всеки миг от живота ценен и истински!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
завещавам им трамваят,да ги клати!Айде,де!