EMPEROR (Валентин Илиев)
52 537
17 мар. 2008 г., 10:51

Завещание 

  Поэзия
590 0 5
 

Понякога аз много те обичам.

Понякога усмихнат те бленувам.

И плача много и сънувам.

И всичко толкоз ми тежи,

защото това „понякога" си точно ти.

 

И не понякога, а безконечно

за теб ще мисля, моля нечовечно.

Ще падам в бездната греховна.

Ще съдя всичко със съдба поробна.

 

Но не да страдаш само като мен -

нещастен, необичан и несподелен.

От перла и лазур си по-безценна,

от лъч, от ореол по-непрогледна.

 

Зарежеш ли частица само от това,

което по света наричат с всичко „красота",

нечестно си издигана в култ тогава.

Нечестно спрямо теб самата.

Че кой потъпква святост на земята.

 

Нима безброй мъже след теб не тичат.

Нима безброй от тях не те обичат.

И те понякога ще те бленуват.

И те ще плачат и сънуват.

 

Живей да бъдеш пътя им в зората.

На многото след мен да даваш светлината.

Живей! Със храм, защото е спокойно

и жаждата да утоляваш е достойно.

Бъди! Бъди им хубав сладък грях,

защото аз за теб да бъда - не успях.

© Валентин Илиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??