Завесите
Движението на времето през завесите
Може да ни каже толкова неща за себе си.
Езеро криещо спомени
и стари върби
и игаещи деца,
Краката на змиите увити в корените на върба
впита
в зелените очи на водата.
Движението на времето през завесите…
отвъд планините
ни връща
Деца сред клоните, дишащи прах
На ръба хоризонтали, вертикали,
завеси и зъбери
непрестанно се присягат към
сянката на времето - бетонна колона
в пясъците и калта – молози
на настоящето
Движението през завесите е непрестанно.
Държиш ме за ръка и вървим
може би в пустинята сред кактуси,
А може би на някъде през пощада ще
видя наново детето, което искаше от мен.
Като щурец в пясъка.
Движението през завесите е от пясък...
Времето е безспирно, но има завеси,
които го делят.
Може би хората са ги изплели...
© Дарко Дони Все права защищены