Не искай тих попътен вятър,
а бурни ветрове да тласкат кораба ти,
не се оставяй сляпо на съдбата
да дърпа на живота поводите.
Грабни живота си във шепи,
препускай лудо до забрава,
живей живота си, човече -
бъди вода и светлина, и камък.
Раздавай се, променяй се и смей се,
във истински неща се вричай
и тичай бясно по ръба на пропастите,
но никога не спирай да обичаш.
© Евдокия Иванова Все права защищены
и "никога не спирай да обичаш."
Поздрави, Ев!