21 мая 2009 г., 12:30

Завет 

  Поэзия
603 0 8

Не искай тих попътен вятър,
а бурни ветрове да тласкат кораба ти,
не се оставяй сляпо на съдбата
да дърпа на живота поводите.


Грабни живота си във шепи,
препускай лудо до забрава,
живей живота си, човече -
бъди вода и светлина, и камък.


Раздавай се, променяй се и смей се,
във истински неща се вричай
и тичай бясно по ръба на пропастите,
но никога не спирай да обичаш.

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??