iwanov91 (Иван Иванов)
37 53
4 дек. 2018 г., 14:43

Завет 

  Поэзия » Гражданская
1189 4 5

 

Когато литна към небето синьо,
ще оставя тук парчета от душа.
Разхвърляни, сред сухата пустиня,
на оголена и рухнала земя.

 

Оставям своя принос от човечност,
и облика ми, вплетен в песента.
Оставям гордост, младост и любезност,
и моя начин в небето да летя.

 

Оставям болката си и завета,
и радостта от светлия стремеж.
С пъстра мисъл, в своята поема,
споделям сълзи, сила и копнеж.

 

Заветът ми, отдавна е предаден,
със словото, на моите деди.
И чувствам се единствено свободен,
когато пиша за народа си.

 

Там той живее, даже да погине,
в страници, покрити с тежка прах.
Но прах се чисти и живота иде,
там няма от забрава страх.

 

Затуй и аз, до където дишам,

ще се старая, да пиша и творя.
За да остане, оазис сред пустиня,
за да остане мисъл след смъртта.

 

IДI


 

© Иван Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно! Поздрави и от мен!
  • Хубави послания!
  • Така е.
    Харесва ми да използвам, всяка възможна форма на езика в опитите ми на поезия.
    Винаги съм смятал, че в стиховете, езика се използва най-пълноценно и с всички негови богатства, без да се съобразява с правила и норми...
    Благодаря ви дами, за подкрепата.
  • Стиха ти звучи съвсем по възрожденски!
  • Хубав завет!
Предложения
: ??:??