Разсеяна... завеяна съм, пълен непукист!
Цикламените нощи ме приспиват...
Забита в мойте нескопосни стихове,
в които рими други светове наливат
в душата - изтъняла до последния микрон.
Светът ми е потънал - Атлантида -
загубила съм пътя в тъжен стон
и търся си крилете - за да си отида.
Във този свят - тъй грешно луд
възкръснах... но не бях готова
за този земен, нечовешки студ,
сковал душите в хватката сурова. ...