Завиват се пътеките бели към теб, вихрушки пред очите ми завъртат и кръговратно се изтичат дните от тежки мисли, утаени спомени. Захвърлят стъпки накъсани мечтания, копнеж - пожар на залеза в очите. Ранимото на времето било в сърцето, забиват с безразличие в зениците. Помитат мисли чудното безвремие. Пороите отнасят истини на късове. Думи, като обичане, остават чужди, завихрени пътеки, изсипани във улея.
Много е образно... това е различното при тебе..Изразяваш много точно представите си...обрисуваш ги с думи.Римата я няма,но има ритъм,които следваш...Допада ми..
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
забиват с безразличие в зениците.
Искрен и тъжен стих!
Браво Джейни!
Поздрави!