Завинаги

17 сент. 2007 г., 21:13

Поэзия

610 0 0

          Ти бе част от миналото ми,
          сега си мое настояще.
           Сега си част от мъката ми,
           образът на моята душа.
        Виждам лицето ти във всеки миг,
         когато съм отчаяна и сама
         и твоят почти забравен лик
         превръща деня ми в студена самота.
          Така ми липсваш днес,
        след като изминаха толкова години.
          Сякаш вчера си ми казал "сбогом",
          сякаш вчера си ме наранил.
          А ти дори не подозираш,
        че аз съм станала зависима от теб.
            Ти дори не трябва да разбираш,
             че си неугасващ трепет.
         Че аз цял живот ще те обичам
         и ще съжелявам, че с другата живееш
           и не мога моя любов да те наричам
            и да виждам как се смееш.
            Обичах смеха ти и красивите очи,
          обичах и ръцете ти, и ласките, и нежността,
            и грубите думи и спорове дори,
             но най-много онази наша мечта.
            Спомняш ли си я все още?
               В една вълшебна вечер се роди.
              И остана завинаги в сърцето ми,
                там до обичта, която за теб гори.

                Бъди щастлив ти пожелавам.
              Дано никога не разбереш за моята тъга.
               А аз ще се моля, обещавам,
              във всеки твой ден да има светлина!

Завинаги

Свързани произведения

Комментарии

Предложения