13 янв. 2021 г., 23:34  

Завинаги 

  Поэзия
551 7 17

 

Идваш ли, идваш - в ръцете - с кокичета!

Не! Не приемам цветята откъснати.

Уж са красиви, на райски приличат, а

всъщност животът им капе по пръстите.



Не, не предлагай любов срещу зрение!

Аз късогледо сърцето си браня. И

не! Не търгувай с душата на дребно, че

двадесет грама тежат като камъни.



Не, не целувай лъжовно ръцете ми,

и не повтаряй "Обичам, обичам ги".

Думите, знаеш ли колко са временни?



Колкото всяко поредно

"Завинаги!"

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??