21 февр. 2007 г., 16:41

Завинаги негова... 

  Поэзия
672 0 1
                                                                                  На мъжа, който обичам!


Понякога просто искам да се скрия.
Понякога искам само да поплача.
Сълзите си сама ще изтрия,
защото няма го този, когото тача.
Понякога мигът се превръща във вечност,
понякога умирам в този миг...
Всичко в мен е студ, няма човечност.
Тишината ми изревава с остър вик.
Но не понякога, а винаги няма кой да ме чуе.
Винаги ще плача сама.
Сълзите ми няма да има кой да изтрие..
Душата ми ще остане чужда за любовта.



© Елица Малева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е да обичаш така силно,аз и аз самата знам колко е болезнено.Поздрав!
Предложения
: ??:??