Ти беше мойта болест нелечима,
агония в последните ни нощи...
Завинаги от тебе си отивам,
а ти в това дори не вярваш още!?
И мъките, и раните си взимам,
за теб да бъде лека свободата...
Завинаги от тебе си отивам,
оставям си единствено душата.
Ни вест... ни лоша дума ще дочуеш,
и няма да ме видиш да заплача,
навярно няма никога да чуеш,
за жертвата простила на палача.
Завинаги от тебе си отивам...
© Красимира Касабова Все права защищены