Понякога забравям, че те няма
и мисля си, че просто си далеч от мен...
Но щом това "понякога" престава,
престава и надеждата във мен...
Сърцето ми така ми натежава,
сълзите рукват, давят се във мен
и плача пак,
и плача до забрава,
и плача, докато сънят и болката ми не приспи...
Понякога...
Понякога усещам те до мене...
Понякога дори те чувам да се смееш!...
Понякога приисква ми се за ръката да те хвана
и да я стисна, силно да я стисна, да я пазя...
Никога да не я пусна!...
Никога!...
Понякога...
Винаги!...
Винаги ще си ми в сърцето!
Завинаги... С любов!...
© Лилия Все права защищены