И пиша, и мисля, и чувствам далечно
хармония, мрак и простори.
Дървета, лехи губят се пак,
копая, летя и душата се рови.
Усеща, отрича и връща се пак
презряла с ненавист и злоба.
Лекувам я с обич, мастило, коняк
и пак я затривам в прокоба.
Изтръпва, люлее се в ужас зловещ,
сърцето изтръгва се в помощ,
и болка, и ужас, и писък свиреп,
и пак се завръща със немощ. ...