svetlitschka (Светличка)
559 4813
10 янв. 2019 г., 11:43  

Зависим 

  Поэзия
514 7 10

Извиквам духа и той плъзва над мен

сякаш в приказка стара, прастара...

Извиквам духа. Той се вие, стаен

във дима от поредна цигара.

 

Сбърчил чело, навъсен, озъбен, инат

като трудно решима задача,

коронован глава на надземния ад,

той ми смига с оловни клепачи.

 

Някой ден ще ме блъсне в гърдите така,

че сърцето с тоз удар ще спре.

Някой нов подир мен ще привика духа,

някой друг, закопнял да умре.

 

© Светличка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ти благодаря,ще се радвам да докосне повече сърца и да се замислим над този проблем.
  • Благодаря ,Веси! Колебаех се да го споделя ли.Наскоро в дискотека ми го припомниха натрапчиво.
  • Настръхнах... Поздравления и от мен!
  • Благодаря от сърце , желая ти вдъхновение!
  • Браво, Светулка! Разтърсващо – силно! Поздравления!
  • Благодаря ви, че ми гостувахте и за любими!
    От 11 години вече нямам тази грижа, но ми е жал за младежите и най-вече за децата, които са потърпевши . И не само от цигарите...
  • Хареса ми...
  • Отлично предаваш усещането от срещата с духа, Светулка. Поздравление! Припомних си един спиритически сеанс, в който участвах преди години. Беше потресаващо.
  • Поправяме фенерчета, светулкови. Да светят! И духове гоним! С метли!
  • Насладите:с цигара или без-
    заплащаме еднакво всички...
    И все ни тегли към небе,
    подобно влюбените птички!😍
Предложения
: ??:??