Извиквам духа и той плъзва над мен
сякаш в приказка стара, прастара...
Извиквам духа. Той се вие, стаен
във дима от поредна цигара.
Сбърчил чело, навъсен, озъбен, инат
като трудно решима задача,
коронован глава на надземния ад,
той ми смига с оловни клепачи.
Някой ден ще ме блъсне в гърдите така,
че сърцето с тоз удар ще спре.
Някой нов подир мен ще привика духа,
някой друг, закопнял да умре.