Защо се бавиш, пролет и къде
са чудно украсените дръвчета?
Мечтая този луднал студ да спре,
когато се докосне в твойто ехо.
За да ни завладееш пак в зелено
и птици да усетят твоя полъх.
Сънувам как от теб сме запленени,
сред избуялите цветя от корен.
Жадувам те със същността си цяла,
защото носиш дивна животворност.
Ела, постеляй пищните воали
от топла мекота и непокорност!