> Чувствам се толкова чужда в моя най-любим град,
> изглежда ми толкова далечен и непознат.
> Гледам красиви момичета с къси поли,
> момчета с лъскави, бързи коли.
> Прозирам безмислието на техния живот...
> Ослушвам се, забавям ход.
> Чудя се и аз ли бях част от това
> безумие, съществуване нелепо...
> Дали ще стигна на виско и далеко,
> поела трънливия път към познанието,
> вкусила нещастието, страданието.
> Безброй мисли хвърчат из главата, ...