Завръщане
Изхарча ли последната мечта
на вярата от малката хазна,
утеха търся в моя роден град.
Тук прахта по прозорците
е от забравени спомени.
Димят изгорени илюзии.
Знам къде се крие болката.
Познавам лично радостта.
След моята софийска пролет,
пак тук ще чакам есента.
И след разплаканите вечери,
знам, тук ще дойде сутринта.
Но няма да се върна вече,
в оня двор, при старата асма.
Wali./Виолета Томова/
© Виолета Томова Все права защищены
...моите крачки! Късчета избори, с които разплащах
силните пориви на младата жажда, освирепяха от нуждата
да си отпочинат-връщам се при онова, от което заминах...