Героят за последно се прибира,
пораснал, даже променен.
И вече в старото смисъл не намира,
сети се за него и остана зашеметен.
И, както той се изрази...
"... има неща, за които съжаляваме,
още преди да сме ги направили...
и въпреки това ги правим..."
да ми го натякне прецени,
че миналото не ще поправим.
Предишните му завръщания, винаги за малко,
за бързо, колкото да се отбележи, че е бил тук. ...