Изгубих се в едно далечно минало
с разрошена от вятъра коса!
Там всичко вече бе застинало,
а спомените носеха тъга!
И много мрачни погледи ме срещаха,
очите, сякаш тъмни езера,
сърцата вече нищо не усещаха,
денят се давеше във мъртва тишина!
Намерих пътя и побързах да се върна,
за да посея най-уханните цветя!
Една красива обич ме обгърна,
мечтана и безкрайна доброта!