И ето, днес се завръщам във вкъщи,

сякаш вчера бе преди години

и за хляб аз отивах, но всъщност

във хамбара пак нямаше никой.

И ето, днес този спомен ненужен -

как всяка вечер заспивах в колибата,

колко рано тогаз се събуждах

и помагах на дядо в нивите.

И ето, днес аз си спомних белите,

дето вършех из чуждите дворове

и за „мечове” често откъсвах си

клоните на зелените борове.

И ето, днес виждайки тези пасища,

спомних как се добиваше млякото,

как се втурвах с котлето под пазвата

при козите без баба да чакам.

И ето, днес не тече и реката,

счупен, клати се старият мостик,

тук отдавна човек не е минавал

и той забравил е що е топлик.

И ето, днес се завърнах в нощите,

толкоз черни и толкоз безгласни

са сега, но преди под овошките

светлината видях толкоз ясно.

И ето, днес роня клас в градините,

толкоз житни и толкоз накипрени,

толкоз вкусни са тук и смокините...

Колко много тук всичко обичам.