30 янв. 2007 г., 20:12

Завръщане 

  Поэзия
1445 0 12

Завръщане

Ти се връщаш
променен и различен.
В косите си носиш
шепа сребърни нишки,
по лицето ти виждам пътеки,
по които си търсил
злато, пречистено с огън.

    Ръцете ти са намерили
    нежна коприна, за да ме гали.
    Устните ти са станали по-горещи
    очите - по-дълбоки,
    сърцето ти е докоснало Бога.

Ти се връщаш при мен:
аз нямам сребро, а грижи безбройни.
Нямам злато, а нощи безсънни.
Коприна продадох за хиляди болки.
Запазих за теб
                      само
                             мойта 
                                      душа помъдряла.

     
         

© Златка Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??