Потърсих много светли дири,
Земята накръст разорах,
до болка пиех кръв и виех,
от радост плаках и се смях.
Засадих семена и браздите
отекват със земен звънтеж,
но видях само в звездите
моя несбъднат копнеж.
Адът е тук, в битието
танцува невиждана сеч,
не успях да достигна небето,
Раят тъй е далеч...
На Земята вратата затръшнах
и духът ми полита в безкрая,
но по земния път се завръщам,
живота не сменям за Рая.
© Димитър Станчев Все права защищены
Браво, Димитър!
Поздрави!!!