Senni (Силвия)
162 1968
22 февр. 2008 г., 07:35

Завръщане 

  Поэзия » Философская
552 0 18

Към себе си вървя притихнала,

не огнена или пък вихрена,

вървя от началото на края,

сатенено стъпвам по пътя в безкрая.

 

 

С теменужен воал е покрито лицето ми

и сълзите умират още в сърцето ми,

нозете ми - вода разпиляна,

тъжно - синя... това е размяна.

 

 

Гласът ми - звук от безцветно дихание,

пулсът - едва доловимо страдание.

Чувствата ми - птици отлетели,

разумът - покрит с дантели.

 

 

Към себе си вървя притихнала,

нечакаща или пък плачеща,

вървя от миналото към бъдното,

връщам се... и загърбвам отвъдното.

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??