20 сент. 2009 г., 02:01
Завръщане
ЗАВРЪЩАНЕ
В синя привечер, когато
денят уморено притваря клепачи,
аз поемам неочаквано
към люлката,
в която съм проплакал.
Тихичко се взирам през прозореца,
прегръщам жадно с поглед тати –
позахъркал от умората,
и мама,
с две игли заплела дългата си болка…
Бавно изтича конецът,
ала му се вижда края…
Тръгвам си.
Огъват ми се коленете
под неплатения бащин данък.
© Ангел Веселинов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
55?
-
много хубаво чичо Ачо
Поли -
Топло, синовно, изплакано...Поздрав, братко!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
прегръщам жадно с поглед тати –
позахъркал от умората,
и мама,
с две игли заплела дългата си болка…"
Толкова топло, човешко и вълнуващо... Винаги ще го помня...