Като стрели прелитат щъркелите бели.
Зад мен градът сивее като прашен камък.
А пред мен са спомените - ярки като пламък.
Омайва ме с дъха си топъл черноземът
и чувство за вина сърцето ми обзема.
Години, пропилени далеч от стряха родна,
чувството измамно, че съм била свободна,
че съм била щастлива сред непознати хора,
натрупаха в душата тягостна умора.
Завръщам се при теб - виновна и щастлива,
в тебе, мое село, пак чувствам, че съм жива.
С песен ме посреща камбаната позната. ...