Завръщането буди много смисли.
Зарядът е в средата.
Няма как...
Не можеш имена да им измислиш,
да им поставиш
безусловен знак.
Отвътре ти е светло
между мрака;
очите ти са пълни
в празнота...
И хем си тук,
но някак си - оттатък
при други хора,
истини,
места...
Очаква те
граденото
от тебе
с годините –
приятна топлина,
но заедно с това ти е студено
до болка чак
от всичкото това...
И скоро ще се затъркалят дните
по старому
с познатите неща.
Нали и ти
така си ги обикна –
да бъдат подредени
отсега...
Но...
ето че отнякъде напира
и тегли
неочаквана тъга...
Завръщането буди много смисли...
Посреща ни
едно различно аз...
© Руми Бакърджиева Все права защищены