Завързани чувства
Завързах чувствата.
На възел.
Да мълчат!
От себе си се скрих!
В сълзите на Луната.
Очите ми
звезди издайнически
пак броят.
Гадаят в нощите...
Разлистват тишината.
Запалих устните
с винò.
За да немеят!
Опих се с истини...!
Самата се излъгах.
Повярвах си!
И буквите по листа сея.
В писмо до теб.
Ръцете ме загърбиха.
Предадоха ме думите!
И ти ще разбереш.
Душа издраскана -
трепереща въздишка.
Но питам се...
дали сърцето ти
ще прочете?
На възела
сама разхлабвам
всяка нишка...
04.03.2008 г.
© Гергана Шутева Все права защищены