Зазори се след пладне...
Бях пропуснала изгрева -
всекидневно минаваше мълком
покрай моите чувства
и мисли,
и вяра...
Зазори се, преди да се стъмни...
Само миг светлина
и в душата се съмна
изведнъж,
потресаващо бързо...
Залових се да виждам,
да искам,
да връзвам
думи в действия
и да съзиждам...
И сега бързам много.
Всеки миг ми е ценен.
Дебне залез...
Изтича съдбата...
Зазори се след пладне,
зазори се в мене...
Бог ми даде да видя зората!
© Руми Бакърджиева Все права защищены