Разпадах се на хиляди парчета...

На хиляди самотни светове,

на хиляди червени светофари,

на толкова любови на парче...

На толкова „Здравей“, наивно първи,

на толкова разпръснати мечти,

на толкова надежди неуморни,

на толкова измислени съдби....

В съня те чаках, дълго, търпеливо...

Не беше моят сън достоен, може би

и моето сърце, наивно живо,

не бе за теб, прости ми ти! Прости!

Насън все теб аз призовавах

и никога при мен ти не дойде...

Не знам дали изобщо съжалявах,

спести ми болката поне...