Здравей, братко мой!

5 апр. 2006 г., 17:41

Поэзия

1771 0 3

Съвсем случайно срещаме се днес,

След дълги, тежки дни раздяла.

Кажи: носиш ли ми блага вест

Или пак съдбата ти се е подиграла?

Не мълчи така мой единствен братко!

Аз съм тук, с мъничко останала надежда,

Ще ти дам утеха поне за кратко

И сладък отдих след бурята метежна.

Изгубихме се по пътищата трънливи –

Спъваме се, падаме, тихо тъжим

И ставаме и се лутаме в дните сиви,

А после пак един към друг вървим.

И спомняме си с усмивка за игрите,

Всяка приказка, разказана от мама,

И на светлото, безгрижно детство мечтите...

Но уви, братко: тях вече ги няма...

Разминаваме се, крачим по улиците кални

И събираме в канче всяка капчица радост.

Нужни са ни повече такива срещи случайни,

Нужни са ни още малко часове на грешна младост.

Vesssela (Веселина Стоянова)

2006-06-24T21:16:55+03:00

Румяна, благодаря ти!
Rumqna (Румяна Михалева)

2006-05-11T21:06:53+03:00

много красиво е написано.браво.
ELENA_ELENA (Елена Елена)

2006-04-06T17:04:57+03:00

Поработи върху ритъма