ЗДРАВЕЙ, ДОБРО ЧОВЕЧЕ!
… не знам дали е някой стар злодей? – или пък е едно добро човече,
в зори ме буди с тихичко „Здравей!“ и ме приспива с две-три песни вечер,
гнусят го слава, злато, власт, пари – направо ми е братец по природа,
без него никой стих не ми спорѝ – и в римите съм просто го̀ла во̀да,
додето пием каничка с мерло, той все ме пита – докато замезвам:
– И ние ли в света, прогнил от зло, със теб ще си изчезнем като в бездна?
Не знам, братле, наистина не знам, и Господ Бог над нас мълчи в простора –
Човек живее – и умира сам! – понякога сред глутници от хора.
Ще отлетим към вечните звезди – и няма да се върнем нивга вече.
Но утре заран пак ме събудѝ със своето: – Здравей, добро човече!
24 февруарий 2025 г. ...