Здравей, Любов! Ела при мен.
Тук, от лявата страна се настани.
Ако знаеш, как се моля всеки ден
ти до мене вечно да седиш.
Кажи, любов, защо си толкова уморена?
Много ли съдби разтури днес?
Душата ти от чужда мъка е сломена
и ето че се връщаш пак на стария адрес.
Защо, любов? Защо не може
да е лесно, както когато сме деца?
Сега до кокал реже ножът
и осакатява подло нежните сърца. ...