ЗДРАВЕЙ, МОМИЧЕ, АКО МЕ ОБИЧАШ

... денят не беше с нищо по-особен, дойде и тръгна си без много шум,

изгубих те в софийския следобед, май, беше нейде в подлеза на ЦУМ,

ще кажеш, че ветрецът те отвея от „Сердика” към „Г. М. Димитров”,

и стръкчето ми – бяла орхидея, след миг по теб повехна от любов,

дъската ми отново взе да хлопа, повярвах, че септември ще е май! –

че ще седим на пейките пред Попа – да чуя звън на столичен трамвай,

със вятъра по „Витошка” ли виех, или изпих три бири на „Леге”? –

не помня, но поспорихме на „Вие” в патрулката с едно добро ченге,

конфликтът вече беше се изострил, но аз му дадох книжка с автограф,

и сетне дълго в скапания хостел извъртах се в протрития чаршаф,

със свещ в „Света Неделя” коленича и моля се, изгубил ум и дум! –

здравей, момиче! – ако ме обичаш, ще ме намериш в подлеза на ЦУМ.