Мечтая само да съм твоя
и ти да си щастлив до мен.
За теб вратите ще отворя –
да влезеш светъл, възроден.
Това, което ни делеше,
да си отиде със нощта,
да цъфне в утрото череша –
вестителка на любовта...
На думи толкова е лесно –
дори да прекосиш света.
Но в твоето сърце е есен –
напразно спомням пролетта.
© Елица Ангелова Все права защищены