5 окт. 2009 г., 09:00

Здравей, приятелко! 

  Поэзия
886 0 18

                                                      На Мая

По лунни пътеки отдавна ти бродиш

и разказваш за нас на звездите.

С Него навярно беседи ти водиш.

И пееш нощем с щурците.

 

А денем простираш облаци бели

и рисуваш мечти по дъгата.

Върху небето лазурно стихове редиш –

а вали върху мене тъгата.

 

Идваш понякога нощем в съня ми –

къдрокоса, усмихната, боса.

Разпитваш какво е да си голяма

и питаш още ли спомена нося.

 

Дали съм възрастна и помъдряла –

това дори за мене е загадка.

Но детето в мен е оцеляло...

Ще се върнеш ли, приятелко, обратно?

 

 

П.П. Посветено е на Мая Лозанова Маева -

прекрасно и много талантливо момиче, което

остана завинаги на 16

 

 

 

© Веселка Пенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??