Здравей, приятелю!

дакота (Дакота)
152 364

24 мар. 2007 г., 01:19

Поэзия

691 0 3

Здравей, приятелю, отдавна

не сме се чували със тебе.

Навярно времето бе кратко,

навярно мислите ни спрели...

Във пръстена на битието,

засрамени от нерешителност,

навярно малко избледнели

в анемията на причините.

Ще разбера, ако се сърдиш,

но и за миг не съм преставала

да се упреквам, че не търся

умението да се прощава.

След пауза от неизказаност,

след дълги дни на преосмисляне

сега пред теб се появявам

и се надявам на взаимност.

Приятелю, какво да сторим

с отворените разстояния -

в страха си да не се изложим

да не останем вечно в сянка?

Завръщането е загадка,

повтаряне на повторението,

съпреживяване на празник

във календара от значения.

Това, че днес реших да пиша,

Е безусловен знак на жажда

в ужасна липса придобита -

от несподеляне изхранена.

Сега с усмивката си топля

забавеното откровение,

със сълзите си от сърцето

ще го пречистя във доверие.

Приятелю, това е малко,

но все пак исках да го кажа...

Останалото е в началото,

с което ще подминем края.