Здравей, мое закъсняло лято!
А как ми липсваш, само ако знаеш!
Остана си неизживяно.
Увехна в мен преди да разцъфнеш.
Здравей, мой бездомен кучи брод
със завой и трънливи отбивки.
Мой пропуснат в живота живот,
в който забравих да се усмихна.
Здравей, и ти... моя безсилна любов.
Запъхтяна лежиш на паважа.
Не издъхвай в деня ми до кокал суров.
Остани при мен, нека ти разкажа,
как се срещнахме в минал живот.
Две звезди се разминаха с поглед
впит в земята на зейналия гроб
и си казаха:/- Здравей наше сбогом./
© Николина Милева Все права защищены