Отново пак в живота ми пристигаш
и носиш само тъмни дни.
Слънцето отново ти ми скриваш
и подаряваш ми сълзи.
И всеки път, когато ти се връщаш ,
животът спира... умира моето сърце.
В черен мрак потъвам аз отново,
оставам с отпуснати ръце.
И очите ми за миг загубват
онзи блясък подарен,
ръцете ми отново пак са празни, 
не прегръщат никой...
само мрака, който взема ме в плен.
И усмивките тъга ми вземаш,
отиват си, остават в миналото те.
Топлината на сърцето ми отнемаш,
студ сковава моето сърце.
Отново в тъмнината
Принцесата на мрака се завърна.
От душата ми последен стон се чува,
че някой, някъде
може и да ме обича.
Надежда малка в този стон отчаян...
Подай ръка, любими,
не ме оставяй ти сама.
Защо тъгата ти ми прати,
вместо любовта?!
Добре дошла, Тъга, в живота ми.
Само ти си ме обичаш, знам.
Всеки мрак принцеса му е нужна.
Аз тръгвам с теб...
ненужна съм на никой в този свят.
За последно позволи ми...
Усмивка, макар и тъжна, аз да подаря.
Думи две да кажа, да напиша.
Обичам те... но заслужила съм
не любов на гости да пристигне.
Тъга... Тъмен мрак и Пустота.