Напих се тази нощ от спомени и като буца
заседнаха във гърлото ми стари обещания.
Заскимтя сърцето ми като на болно куче,
(Дори и кучетата имат нужда от внимание).
Загнезди се в душата ми обречена самотност.
По нишката на времето прокарвам топли длани
и без да искам, издигнах здрави мостове
към тебе, мили, и своите дълбоки рани.