Зеленият залез...

В моряшките кръчми до днес се разказва

легенда красива за Залез зелен:

веднъж на хиляда години той блясва

подобно на Божият Гняв – мигновен...

Легендата още твърди доверчиво,

че който Зеленият Залез съзре́

от тука натам ще живее щастливо

и даже на твърда земя ще умре!...

Зелена в мига е дори и водата,

и Вятъра даже зелен там трепти,

и сам полетял той разнася мълвата

за чудния Залез по всички страни...

В моряшките кръчми на тая Планета

наречена тъй сполучливо – Земя,

Любов се продава и тлее вендета,

но никога рома не смесват с вода.

А някой започне ли там да разправя

Зеленият залез как сам е видял –

тайфата на две се разделя тогава

и бързо завихря невиждан скандал...

В моряшките кръчми на пет континента

така се решават проблемите: с бой,

а после омесили рома с абсента

до изгрева карат във кротък запой...

И тъй не разбират жестокият смисъл

на тая красива легенда сами,

че лошо Живота им зло е орисан –

хиляда години да чакат, уви!..

...Аз бях го видял, но не казах тогава

на никого нищо за него, освен

и аз като всички да викам: „ Наздраве!...”--

твърдейки, че има и Залез зелен...

(...но с бурна любов щом нощта ми премина

а и рома бе силен, неразреден,

разбрах, че дори и хиляда години

бих чакал до новият  Залез зелен!...)

1982.Пасифика; 2009.