Зелените нощи ме превземат могъщо.
Те объркват сезоните, часовете накъсват,
разпиляват ме цялата на седефени късчета
и разплискват морето, зажадняло за пръсти,
тихо вплели отблясъци в пачуърка на лятото,
дето все по-забързано се оттласква в съня…
Ах, зелените нощи… Те ме дават на вятъра
и ми връщат дъха на звънтящия път…
И дали се обръщам след пенливия поглед
на случайния спътник в автобуса за гарата,
или търся палитрата на очакване пролетно,
все ме връща обратно приласкана китара ...