21 февр. 2010 г., 13:24

Зелено спокойствие 

  Поэзия
661 0 16
Дърветата привели клони
Ласкаят нежно мойта плът
Дървета правят ми поклони
Галят ме и сторват път
Даряват ми спокойствие зелено
По нежни от обичаща жена
Докосват сърцето заледено
Превръщат ме в звук и светлина
Сякаш в омагьосан свят
Не стъпвам а летя...
Едно дърво е като брат
Потупва ме и иска да простя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Все права защищены

Предложения
: ??:??